Религиозни мотиви в живописното творчество на Марк Шагал


Всеки творец е една двойственост. От една страна, той е индивид, но от друга - той е изразител, инструмент на един творчески процес, отразяващ духа на времето


Източник: marcchagall.net

Midsummer Night's Dream 1939 by Marc Chagall


Като личност, той може да има своя воля и собствени стремежи. Като творец обаче, той е колективен човек - носител и ваятел на културната памет на човечеството. 

Човешкото и особено творческото подсъзнание съдържа извора на онези прастари образи-символи, които са надарени с качеството на вечното възпроизвеждане, а именно архетиповете. 

Всички най-значителни идеи и представи на човечеството са се зародили чрез преповтарянето на архетиповете във времето. Това се вижда особено ясно при религиозните представи. Праобразите винаги са колективни - те са общи за цели народи или исторически епохи. Както всички архетипове, така и религиозните праобрази се нуждаят от превод на езика на съответното време, за да добият реален смисъл. Единствено човешката фантазия е способна да извърши този превод.


Източник: en.wikipedia.org
- Marc Chagall, 1911–12, Le saint voiturier (The Holy Coachman), oil on canvas, 148 x 117.5 cm, private collection
- Marc Chagall, 1911, To My Betrothed, gouache, watercolor, metallic paint, charcoal, and ink on paper, mounted on cardboard, 61 × 44.5 cm, Philadelphia Museum of Art

ХХ век - векът на индивидуализма, дава нов прочит на тези вродени, прастари образи, наречени архетипове. Идеята за Бога и неговите символи напуска пределите на колективното, религиозното и се превръща в индивидуална, психологическа реалност. Когато обаче, църковната общност и нейното майчино покровителство отпадат, индивидът остава беззащитен. Той става жертва на масовите социални или национални катастрофи, с които е пребогат ХХ век. 

Ако човек е достатъчно самостоятелен обаче, той ще види че религиозните идеи се намират в психологическата действителност. Те в никакъв случай не почиват върху традицията и конфесионалната принадлежност, а произлизат от архетиповете, чието зачитане представлява същността на религията


Изкуството е онази символична форма, която в най-пълна степен изразява обмена, който се осъществява между съзнаваните и несъзнаваните части не само на човешката психика. То е и изразител на регулаторните принципи на едно общество в даден отрязък от време.

Не винаги обаче, колективните представи и ценности могат да бъдат изразени от масови движения в изкуството, каквито са „-измите на ХХ век”. 


Марк Шагал е от онези художници, чието творчество не се вписва в рамките на нито една от популярните групи-художници, създали водещите направления в изкуството на ХХ век. Сам, със смелостта на своите юдейски пророци, които непрестанно рисува, той търси път между своя личен свят и заобикалящата го действителност

Долу натурализма, импресионизма, кубизма.”- пише Шагал- „Да се отдадем на собственото си безумие. Нужна е пречистваща кървава баня, революция в дълбочина, а не на повърхността”. 


Поради самата специфика на неговите картини, нерядко той бива причисляван към направлението - сюрреализъм, дори бива наричан от немалко изследователи - първият сюрреалист. Самият Шагал бурно се противопоставя на това, казвайки: 

ако чрез автоматизма човек е успял да направи няколко добри картини това не позволява още да го издигнат в метод; както и всички тези, рисували дървета със сини сенки не могат да бъдат наричани импресионисти. Всичко в изкуството е длъжно да отговаря на движението на кръвта ни, на цялото ни същество, дори и несъзнателно. Аз доста дълбоко съм спал и без Фройд”. 


За разлика от сюрреалистите Шагал не се отдава на потока на несъзнаваното, още по-малко използва асоциативния метод на работа. Шагал се заема с превода на несъзнаваните образи-архетипове, посредством своята фантазия, на езика на една осъзната творческа действителност. 

Така творчеството на Марк Шагал се превръща в мощен изразител на множество колективни представи, праобрази, различни религиозни символи, митологеми, фолклорни вярвания. Художникът не толкова въплъщава в зрими форми националната си култура и митология, а твори свой собствен мит, в който синтезира духовния опит на човечеството, въплътен архетиповете.

Източник: marcchagall.net
White Crucifixion, 1938 by Marc Chagall

Библейските сюжети и персонажи не са просто част от тематичната структура на творбите на Шагал, те са генетично въплътени като праобрази в плътта на неговите произведения. 

Еврейският произход на Шагал предопределя неговата конфесионална принадлежност към юдаизма. Тази религия, разпространена на територията на Западна Русия има свои характерни особености. По време на многовековната си история юдаизмът е съхранил главните си отличителни белези, отделящи го от другите религии. 

За него е характерно разбирането за света като текст и като въплъщение на Божието слово. Оттук произтича характерната за произведенията на Шагал повествователност


Разказът в неговите творби присъства, дори когато те са изградени от напръв поглед несъчетаеми образи-символи. В изкуството на Шагал могат да бъдат открити множество свързани с юдаизма черти като: символичната многослойност на образите и тяхното съчетание; възприемането на времето като поток, в който минало, настояще и бъдеще са взаимосвързани и обратими; присъствието на един особен страдалчески момент в емоционалната структура на голяма част от неговите творби; въплъщението на божественото начало, нуминозността във всеки един от елементите на художествената композиция. 


Образната и пластическата структура на творбите на Марк Шагал носи следите на множество културни наслоявания, които в никакъв случай не биха могли да бъдат обяснени само с  религиозната система на юдаизма. Много силно влияние върху творчеството на Шагал оказва религиозно-мистическото учение - хасидизъм.

То възниква в средата на XVIII век в източна Европа и носи името хасидизъм - от хасид - любящ Бог. В основата на това вероучение лежат древни митологични вярвания, както и средновековната Кабала. 

Хасидизмът се появява като противоположно направление на официалната религия. То се протовопоставя на юдаизма и характерното за него - страдалческо отношение към живота. Хасидизмът проповядва, че Бог не може да бъде разбран чрез разсъдъка, а чрез чувствата. Неговото присъствие не би могло да бъде усетено чрез страданието, а чрез радостта. Хасидите се отдават на екстатични танци и песни, съпровождащи мистическата екзалтация


В края на XVIII век родния на Шагал, Витебск става един от центровете на хасидизма. Черти, присъщи на философската трактовка на хасидизма, могат да бъдат открити в творбите на Марк Шагал. Такива са например - радостното опиянение от живота, което цари сред типажите в произведенията му; поразителната експресия в третирането на образите; постоянното присъствие на образа на певеца, музиканта, клоуна, акробата в неговите творби; особеният акцент върху животното, като символ на опияняващите изстъпления на дионисиевото начало - начало характерно за всички компенсиращи официалната религия култови практики. 


картина на Шагал
Източник: en.wikipedia.org

Marc Chagall, 1912, Le Marchand de bestiaux (The Drover, The Cattle Dealer), oil on canvas, 97.1 x 202.5 cm, Kunstmuseum Basel

 

В качеството си на монотеистична религия - юдаизмът, както и християнството акцентира върху мъжкото начало. Всяка официална религия обаче, намира компенсация на своята едностранчивост в неортодоксалните, мистични течения, бушуващи под нейната повърхност. Такова  течение, компенсиращо приоритета на мъжкото начало в иудаизма е Кабалата

Класическата Кабала налага възгледа, че Бог е създател на определени сфери от човека и битието, в които е заложил божествения принцип на съзиданието. Тези сфери са десет: Кетер - „Корона“, Хохма - „Мъдрост“, Бина - „Разум“ , Хесед - „Доброта“, Гевура - „Смелост“ , Тиферет - „Красота“ , Нецах - „Слава“, Ход - „Величие“, Йесод - „Основа- Фалос“, Шехина - „Царство-Женственост“. 

Тези десет сфери се свързват помежду си, тъй като те представляват двойки мъжки и женски качества, притежаващи способността да се обединяват и възпроизвеждат. Според кабалистичните текстове, когато Тиферет (красотата) и Шехина (женствеността) се слеят, човешката душа се пробужда и мистичното пътешествие започва. В този миг сферите престават да бъдат само абстракция и се превръщат в подробна пътна карта, която насочва индивида в неговия възходящ път на духовно развитие. 


Подобно на мистическите течения, бушуващи под повърхността на официалния иудаизъм, Марк Шагал компенсира в своето творчество подтиснатия женски аспект в психиката на евреина. В картините си Шагал поставя ясно изразено, категорично ударение върху женското начало. Това е нещо съвършено ново за светоусещането, нравствеността и душевността на патриархалната еврейска нация. Нощта и луната, невестата и ангела, любимата и майката - образуват един първичен архетипен кръг от символи, богато наситил творчеството на Марк Шагал. 

Източник: marcchagall.net
The Promenade, 1917 - by Marc Chagall

Женското начало винаги е духовно извисено в творбите на художника, докато мъжкото е животинско, първично, земно. Постоянен мотив в живописта на Шагал е влюбената двойка, която преплита тела, примирявайки  вечните противоречия между мъжкото и женското начало. По принцип творбите на Шагал са пренаселени от противоречиви по своя характер образи, които обаче авторът успява да обедини по един виртуозен начин. 


Еврейски и християнски мотиви се преплитат с езически, мистични религиозни практики. Страданието на старите евреи, мъките на висящия на кръста Христос безпрепятствено кореспондират с  пеещи животни, весели групи музиканти, а между тях влюбени двойки. Всичко това се случва в един херметически затворен свят, който функционира по свои собствени, тайнствени закони. Този свят не е затворен в самия себе си - той е отворен за зрителя и го допуска с гостоприемството на витебскските селяни. 


Творческият свят на Марк Шагал се крепи на своя собствена уникална иконография. Въплътил различни религиозни мотиви в своето творчество, Марк Шагал правоверно следва и никога не нарушава канона на своите собствени индивидуални, творчески  принципи.  

Живописта му става изразител на архетиповете на колективното несъзнавано, натрупвани векове наред в културната памет на човечеството. Творчеството на Шагал по един изключително оригинален начин преосмисля религиозните сюжети, пренасяйки тяхната архетипна стойност към днешна дата. 

картина на Марк Шагал
Източник:en.wikipedia.org
Marc Chagall, 1912, The Fiddler, an inspiration for the musical Fiddler on the Roof


Цветовете, перспективните, време- пространствените алогизми, характерни за творбите му напомнят хронотопа на съновидението. Всъщност този алогизъм и при съня, и при художествено творчество като това на Шагал е напълно резонен. Той отразява несъзнавани процеси от лично и колективно естество, а също така и въплъщава в себе си абстрактната природа на архетиповете.  

Господ, перспективата, цветовете, Библията, формите и линиите, традициите и всичко останало, наречено човешки живот- любовта сигурността, семейството, училището, образованието, словата на пророците и животът в името на Христа - всичко беше объркано.” - пише в своята автобиография Марк Шагал и продължава -  “Може би и аз също от време на време бях изпълнен със съмнения. В такива моменти рисувах един обърнат наопаки свят, отрязвах главите на фигурите, разделях ги на части и ги оставях да плуват някъде из картините ми.


Резултатът от всичко това: един художник, уловил чрез творбите си духа на своето време, пресътворявайки миналото. Един индивидуален творчески път, поел в себе си множество влияния, но останал в своята същност - оригинален.



Източник: marcchagall.net
The Birthday, 1887 by Marc Chagall