До 1900 година европейската мода е подвластна на така наречения Викториански стил. Той се характеризира с широко използване на кринолини и корсети в женската мода. Кройките прикриват естествените обеми на тялото, не му позволяват да се движи свободно и непринудено.
Една своеобразна тенденция към реабилитация на женската анатомия и красивите извивки на човешкото тяло се наблюдава от началото на ХХ век в модата. Около 1900-та година източните влияния завладяват цяла Европа и най-вече столицата на модата - Париж. Тези тенденции навлизат не само в изящните изкуства, но и в дизайна под шапката на един общ стил, наречен сецесион.
По това време на модната сцена излиза така нареченият „крал на модата” Пол Поаре. Той улавя ориенталския дух ширещ се из улиците на Париж и го прилага в облеклото. В изкуството на Поаре мощно навлизат източни и ориенталски мотиви. В своите модни линии, той широко използва шалвари, тюрбани, екзотични наметки и шалове, както и материи като кадифе, брокат и дамаска. Неговите туники напомнят кройката на японско кимоно, а декорациите са взаимствани от персийската орнаментика. Често използва техниката на индийския батик, който от своя страна предполага употребата на ярки цветови съчетания. Аксесоарите също са повлияни от изтока. Често тюрбаните и чалмите на Поаре са декорирани с големи паунови пера.
Паоре не само е изразител на духа на своето време, а е и революционер в света на модата. Той остава в историята на модата с това, че е първият моден дизайнер, освободил жените от неудобните корсети. Вместо корсетите той използва сутиени и бюстиета.
Поаре е и първият моделиер използвал панталона в дамското облекло. Той става известен и като първият моден дизайнер, който създава и продава своя марка парфюм. Негови са думите:"Аз изпълнявам желанията на жените, преди те самите да са ги изразили."
Славата на Поаре и неговият стил не могли да преживеят Първата световна война. По време, а и след войната в Гернания се наложили така наречените „военни кринолини”- една типично женска, но неподходяща, предвид условията на живот, мода.
През 20-те години в модата настъпва преломен момент. Дамският силует се преобразява. Скъсяват се дължините както на полите, така и на косите. Новата мода се основава на чистата геометрия. Костюмът се разделя на две части – пола и сако. Талиите на роклите се отпускат, деколтетата стават все по-дълбоки. Това са характерните особености на стила флипър, характерен за 20-те години и така наречената епоха на джаза.
През 20те години може да се говори за навлизане на кубизма в света на модата. Чудото на ХХ век - така Пикасо наричал Коко Шанел: най- значимото име в света на модата през този период.
Шанел предлагала семпли тоалети, които за първи път съчетавали елегантността с удобството. Модните й линии въплъщават в себе си практичността на всекидневието и изяществото на женските форми.
Нейните морски костюми, жилетки, трикотажни рокли, плисирани поли и прочути тайори буквално се разграбвали за секунди във френски бутици. За разлика от повечето европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел реабилитира мястото на жената в модата: „Дадох на жените чувството за свобода, дадох им обратно техните тела... Тела , които бяха потънали под слоеве от дантели, корсети и подплънки заради приумиците на някои дизайнери.” Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани, че са достойни само за направа на дрехи на бедните хора.
Конструкцията на сакото при Шанел е различна от тази на традиционното сако. Дизайнът на самите ръкави е съставен от три части. Това си остава най-отличителният белег и запазената марка на Шанел, заедно с ръчно направените шевове, тежките метални копчета и металната верига, полагана в основата на сакото. Всички тези елементи не само са част от декорацията, а и играят ролята на арматура, която придава и запазва нужната форма на сакото.
През 1926-та година Коко Шанел създава първата малка черна рокля. Разбира се, черните рокли са съществували и преди това, но винаги са били свързани с траур. Шанел ги пресемантизира в своята модна линия.
С развиването на женската еманципация, косите ставали все по-къси, раменете и ръцете - все по-открити и Коко е решила, че времето е подходящо за появата на един съвсем нов "силует", а малката черна рокля е била перфектният "инструмент" за създаването му.
През 30те години се наблюдава една своеобразна реакция срещу изчистените семпли принципи на формоизграждане от 20-те години.
Полите и роклите се удължават, деколтетата се затварят, а ъглите се заоблят и правите линии в кройките се изкривяват. Стройната линия от 20-те се запазва, но при силуета, цветовете и материите се наблюдава едно своеобразно връщане към миналото.
По време на Втората световна война женското облекло става все по-грубо и безформено. То напомня по-скоро на военна униформа, отколкото на светска дреха.
През 40те години идва рязък поврат в модата. На модната сцена излиза Кристиан Диор. По време на модно ревю през 1947 година, той представил облекла предназначени за висшето общество. Реакцията първоначално била отрицателна. Френските и американските жени се обявили против демонстрацията на изискана, скъпо струваща мода в следвоенните години на нищета и глад. През следващата година стилът на Диор е не само приет, но и провъзгласен за „Новият силует”.
Това била романтична линия, използваща нови варианти на кринолина, тънки талии и прилепнали по тялото елечета, стегнати корсети и поли във формата на камбани. Твърди се, че за направата на една от тези рокли са били необходими поне 20 метра плат!
Самият Диор си спомня за това време следното: "Ние изплувахме от един период на война, униформи, на жени – войници със структура на боксьори. Аз създавах жени – цветя, с нежни рамене, напъпили гърди, тънки кръстчета като лиана и широки поли като цветя... Моите рокли са ефимерни късчета архитектура, предназначени за възхвала на пропорциите на женското тяло.”
Дизайнерът създава колекции в различни линии и силуети - зиг-заг, Н-образен /през 1954 година/ , А-образен /през 1955 година/, Y-образен /през 1955 година/ и пр. Модата, лансирана от Диор /с някои изключения/ винаги е гравитирала около първоначалния стил на "ню лук". Кристиан Диор прави през годините популярни наклонените шапки, тесните поли с плисета, нестандартните яки и т.н.
