Образният свят на иконостаса от църквата "Св.Марина" в Пловдив


 

Образният свят на иконостаса от църквата "Св.Марина" в Пловдив




Иконостасът е най-важният елемент във вътрешното устройство на църковния храм.


Класическата композиционна схема на възрожденския иконостас повтаря архитектониката на класическия ордерен ред. Стилобата, колонадата и антаблемана в ордера съответстват на долните табли, големите икони с корниза в иконостаса. 

Важната роля на иконостаса в църквата се обуславя както от неговата функционална, така и от символичната му и смислова наситеност. 


Иконостасът разделя олтара от наоса, което се налага във връзка със засиления мистицизъм на източно православен църковен ритуал. Основната функция на иконостаса е да служи като своеобразни кулиси на сакралното литургично свещенодеиствие.

Първоначално в олтарната част се забранява достъпа на жени, в последствие и на всички светски лица с изключение на императора, царя- владетеля. в символичен смисъл иконостасът е "небесната фасада" в храма -"Небесния Йерусалим".

Иконостасът разделя земния, грешния, профанния от небесния, божествения,сакралния свят.Архитектонично и орнаментално иконостасът трябва да бъде представител за символиката на пространството , което скрива. всъщност утилитарността и сакралността се припокриват в лоното на църковния ритуал. 


С усложняването на богослужебния ритуал-към по голяма мистичност, се усложнява и архитектониката на иконостаса. Първоначално олтарните прегради са ниски, поставени една до друга плочи(от камък или метал), съединени с колонки. След Голямата схизма от 1054 г. в интерколумниите(плочите) започват да се поместват икони.В пост византииския период каменните олтарни прегради изчезват. Появяват се дървените иконостаси-предпочитани по финансови причини. До края на 16 век преобладават дървените олтарни прегради, с рисувани части. От 17 век започва да се практикува дърворезбената обработка на иконостасите.

Иконографията и композицията на иконостаса зависи от типа на църковния храм , за който е изработен. 

Църквата  "Св.Марина" в Пловдив е построена през 1853/54 година. От това време датира и нейният иконостас.

Олтарната преграда на църквата "Св.Марина" се атрибуира към Дебърската дърворезбарска школа. Някои изследователи , като Муравенов например, считат че негови автори са "цинцари от с.Мецово", които били извикани да изпълнят дърворезбената поръчка още през 30-те години на 19 век. Съществуват хипотези, че същите тези майстори са изработили иконостаса за асеновградската църква"Св.Богородица Дълбоката".

Църквата Св.Марина е трикорабна, следователно иконостасът има 3 врати- двери, разположени по надлъжните оси на корабите на църквата. Долният пояс на иконостаса е разделен на 15 полета. Във всяко от тях са поместени големи табла, икони и люнет. Над този пояс минават - архитрав и фриз, а над тях е разположен поясът на малките 37 икони. Колоните които разделят големите икони са ажурно третирани, като до всяка от тях има вмъкнати още по 2 малки колонки,които поддържат люнета.


Дърворезбата покрива всички части от иконостаса.

В долните табли са поместени фигурални изображения и сцени. Колоните са ажурни, обединяващи в едно неразчленимо цяло растителни мотиви и птици. В люнетите има фигурални сцени. А в лозницата са вплетени  както отделни фигури, така и цели сцени- библейски, митологични, битови...

Иконостасът е изработен в т.нар. техника- "дълбока копаница" , характерна по принцип за Дебърската школа. Разработването на дървото в дълбочина предполага една сложна пространствена композиция, основана на силния контраст между светлина и сянка. Отделните сцени нямат рамки. Това е характерен маниер в изработка на иконостасите атрибутирани към Дебърската школа и основополагащ принцип на олтарната преграда в пловдивската църква "Св.Марина". Растителните и зооморфни мотиви се сливат в едно неразчленимо цяло. Резбарят обединява декоративно всички елементи в композициите. Растенията, животните птиците са подчинени на еднакъв маниер на обработка- декоративен, експресивен; динамизиращ всяка форма в композицията. Когато борави издължени обеми (клонки, шиите на птиците, краката на животните, телата на змиите) резбарят закръгля обемите, но при по- едрите форми или във фрагментите той придава по- плоскостен характер на композициите.

Растителните мотиви присъстват във всяка част на композицията на иконостаса.Буйната флора, обгръщаща хора и животни, носи асоциативни връзки с Райската градина, в която хора, животни и растения са едно цяло- както е тук в иконостаса на "Св.Марина".


Зооморфните образи доминират в композиционните части на иконостаса. В горните части животните са дребни  и се сливат с детайлите.В долните пана те стават все по- големи и се налагат като централни изображения. Реални или фантастични, животните в иконостаса носят своята фолклорна и библейска символика. Руският изкуствовед Даркевич пише:"В западната католическа култура образите на зверове , в съответствие с дуалистичната концепция на вселената са служили за олицетворение на християнските добродетели и пороци, на преден план излизали рационалните , морализиращи иносказания от типа на Физиолога. Във Византия, където е била голяма ролята на античната поетика и фолклорната традиция в тълкуването на животинските мотиви е преобладавало поетическото иносказание. За разлика от романската тератология, в която областта на демонологията, свързана с мистичните откровения, е била особено обширна, в изкуството на Византия и Балканите животните олицетворявали главно положителни по отношение на човека свойства."


Ярките животински образи от иконостаса са многобройни. Фантастичен звяр със силно издължено тяло напада друго животно, което от своя страна е захапало чепка грозде. От гледна точка на християнската символика фантастичният звяр може да се тълкува като пазител на гроздето, символизиращо съгласно християнските вярвания самия Христос(,а виното- неговата кръв). Емблематична за иконостаса е композицията, представяща птица хванала в клюна си змия. Змията в християнството е архетип на злото, на дявола- изкусител, а птицата тук символизира спасителя в битка със злото. Често срещано животно в композициите  е лъвът, носещ амбивалентен смисъл едновременно като символ на Христос- "Христос ще бъде Страшен съдия, а дотогава той бди над този свят и нищо не му убягва от погледа. Защото е буден и когато спи, като лъв...", но и като символ на злото, както е в композицията представяща цар Соломон в битка с лъва. Често срещан образ в българските възрожденски иконостаси е двуглавия орел. Някои изследователи, като Любомир Миков например,сочат неговия образ,във връзка с двойнствената му природа като въплъщение на доброто и злото начало. 


В образният свят на иконостаса като цяло е въплътена идеята за вечния антагонизъм между доброто и злото- като основополагащ принцип на света и човека. Всяка композиция носи специфичния оттенък на дуализма като светоусещане. Тази идея е основополагаща и в композициите от Шестоднева-намерили място в българския иконостас от края на 17 и началото на 18 век за първи път в църквата" Рождество Христово" в Арбанаси. В Св. Марина са  представени сцените на Грехопадението и на Изгонването от Рая. Фигурите са изключително примитивистично третирани. В сцената на грехопадението злото намира своето първо въплъщение в Библията чрез образа на змията. Греха, злото в борба с добродетелта, праведността са въплътени в иконостаса и са представени в контекста на своя вечен антагонизъм. Дуалистичното разцепление на света на добро и зло е следствие от Първородния грях. В българския иконостас сцената, която носи надеждата за спасение е Благовещение- свеобразна реабилитация на грехопадението, чрез образа на "Новата Ева"- Богородица. Тази композиция , представяща архангел Гавриил, носещ благата вест за непорочното зачатие на Мария, се резбова или изписва обикновено върху двете крила на църковните двери в храма. Но в Св.Марина тази композиция липсва. Тук е представена сложна композиция от преплетени растителни и животински мотиви и две основни сцени: от север-Св.Георги , убиващ змей ,а от юг- Св.Димитър, убиващ Антихриста. Вместо реабилитация на темата за доброто и злото,тук се появяват на централно място в храма, композиции , представляващи апотеоз , кулминация на дуализма като вечна борба между антиномии. Но все пак надеждата присъства- Св.Георги се бори със змея,а Св.Димитър-с  Антихриста. Доброто начало се бори със злото.А докато го има доброто ще съществува и злото. Тяхната схватка е на практика вечна.