Основни модни тенденции през втората половина на ХХ век

 

Основни модни


Основни модни тенденции през втората половина на ХХ век


50-те и 60-те години са времето, в което известните актриси, певци/певици и видните интелектуалци и общественици са модел за подражание сред хората, а с това, започва и тяхното огромно влияние върху модната индустрия. Модните списания и бутици рекламират модата, която се харесва на Бриджит Бардо, Елвис Пресли, Марлон Брандо , Мерилин Монро и др. 

Един от най- известните дизайнери, свързал своето име с така наречената „мода на известните” е Живанши. Първоначално той става известен като човекът, обличащ прочутата кинозвезда Одри Хепбърн. Костюмите, които той лично изработва са за ролите й в култови филми като “Сабрина” (1954 ) , “Приятно лице” ( 1957 ) и “Закуска в Тифани” ( 1961 ). Самата Одри Хепбърн, казани по негов адрес – „Той не само прави дрехи, той е човек, който прави личности!” 

Голяма част от облеклата на Живанши са красиво бродирани от прочутия майстор Льосаж, а други са вдъхновени от творчеството на Анри Матис, Жорж Брак, Хуан Миро – от най-известните им картини и най-вече от техния колорит.

В противовес на тази мода на така наречения хайлайф се появява младежката мода на джинсите

Първите джинси са създадени от Леви Страус (Levi Strauss) през 1853 год. Материалът, от който са изработени е бил предназначен за палатки. Самото име джинси е дадено едва през 30-те години на ХХ век. Платът за направата на джинсите идва от италианския град Генуа (Genua), пакетите са имали щампа "Genes", а от там и произнасянето "джинси" на английски език. Когато Леви Страус свършва брезента за палатки, той закупува този материал от град Ним, Франция. Това е причината понякога плата да се нарича "деним" (de Nimes). 

В началото тези панталони се носят основно от фермери и каубои. През Втората световна война, джинсовият плат се използва за направа на военна униформа. През 60-те години джинсите се превръщат в любимо облекло на хипитата и от тогава си остават на мода чак до ден днешен.


Модата от 60-те години носи белега и на така наречената сексуална революция. През този период започва истинската революция в сексуалните норми и поведение. Тези години са години на студентски протести и дръзка мода. 

По това време се появяват скандално късите рокли и поли. Заражда се движението на свободната любов (free love). Субкултурите, поддържащи сексуалната революция през 1960-те са почитателите на рокендрола, чийто приоритет в облеклото са кожените дрехи, богато декорирани с метални капси и хипитата, които са привърженици на джинсите и свободните туники от лен или памук ,с характерни ленти на главите.


В противовес на тези тенденции, през 70те години се появява нов романтичен стил. Става въпрос за романтичен стил не в смисъла на Диор, а за романтизъм, вдъхновен от народния фолклор, който използва шарени тъкани, кройки от традиционните облекла на далечни страни: пончо, афганистански куртки, индийски шалове, перуански шапки, арабски дрехи и много други.

С навлизането на източния свят в европейската мода през 70-те години на ХХ век особено популярен става японският моделиер Кензо Такада, както и Мицухиро Матсуда. От една страна, те създават оригинална европейска мода, но от друга - работят с елементи от традиционното източно облекло. 

Кензо Такада също така внася в европейската мода и елементи от народния източноевропейски костюм. По времето, в което е актуално това течение в европейската мода се появява и името на Ив Сен Лоран. В своите първи колекции той показва дрехи, силно повлияни от пъстротата на казахския и руския народен костюм. Той създава якето тип "сафари", вдъхновява се от африкански и китайски предмети на изкуството. Той привлича вниманието с дрехи, които напомнят на картини на Пийт Мондриан, Винсент ван Гог и други. 

Същевременно в синхрон с новото време и актуалните изисквания на обществото, Ив Сен Лоран създава модата „унисекс”, която е актуална и до ден днешен. 

Сен Лоран е първият моден дизайнер, който облича жените в мъжки костюми, в които те не губят своята привлекателност. Първият си смокинг за дамския свят, той прави през 1966 година. Той е първият дизайнер, който кани тъмнокожи модели (манекени) за участие в представянето на неговите колекции.


MTV, буйни коси, обувки на високи платформи, силен грим, цигара в устата, кожено яке, леопардов принт и джинси със силно подчертана висока талия - това са отличителните модни знаци на 80-те години. Това е реабилитация на високата талия, широките колани и вталените силуети. На мода идват ярките, неонови тишърти. 

През 70-те и 80-те години се появяват нови технологии в третирането на дънковия плат: overdye и stonewash. Появяват се нови модни течения в цветовете - от черни дънките стават индигово сини, започва модата на „скъсаните дънки”. 

Безспорна модна икона на 80те години на ХХ век е Мадона. През 80те години на модния подиум се изкачва така наречената Кралица-хулиганка: Вивиан Уестууд


Вивиан Уестууд

Вивиан Уестууд е третата кралица на Великобритания, както англичаните обичат да казват. Нареждат я непосредствено след Елизабет II и „желязната лейди“ Маргарет Тачър. Първото шоу на Уестууд е в Лондон през 1981 г. То е едно своеобразно връщане към забравените кройки на отминалите две столетия. Дизайнерката прекарва месеци в историческите музеи, където черпи идеи за работата си по така наречената “Пиратска колекция”. 

Модернистичните й корсети и кринолини предизвикват фурор. Комбинациите от съвременни материали и архаични техники на рязане и шиене стават нейна запазена марка и са копирани от много дизайнери по-късно. Тя изважда сутиена върху блузата, качва мъжете върху обувки на платформи и ги облича в поли. С годините дрехите й стават дори още по-еклектични. Ежедневната улична мода бързо се разпознава нейния стил. 


В противовес на агресивната, бунтарска мода на Уестууд, творят двама от големите дизайнери на 80-те години: това са Ралф Лорън и Келвин Клайн. Те от своя страна залагат на елегантни кройки, разкриващи женствеността.


През 90-те години изключително разпространен става гръндж стила. Тази модна тенденция се разпространява паралелно с гръндж музиката , която се заражда в Сиатъл. Гръндж модата се характеризира с унисекс облекла - дънки, фланелки в зелено, бяло, черно, кафяво, синьо, много често се използват и карирани десени, кожени аксесоари. Дрехите са широки, размъкнати, умишлено неглижирани.

През 90-те се наблюдава и едно своеобразно връщане към модата на на 20-те и 60-те години. Връщат се на мода жилетките, плетените пуловери, ризите, полото. Сред десените на мода идва карето.


През 96-та стават популярни пънк и алтернативните стилове. Те включват боядисани в искрящи цветове коси, черни фланелки, слънчеви очила, обеци, пиърсинг. През 97-ма се връща готик стила от 80-те години. Той се характеризира с черни дрехи и  грим, дълги черни коси, гривни с шипове , кожени ботуши. Пънк и готик стила оцеляват в модата чак до средата на 2000 година под различни форми.

В края на 90-те години на мода идва хип-хоп стила, характеризиращ се с широки дънки и тениски, суитчъри с щампи, големи метални вериги. 

Едни от най- известните дизайнери от 90-те години на ХХ век са: Роберто Кавали, използващ природни мотиви и щампи имитиращи животинска кожа - зебра, леопард, змия...); Вивиан Уестууд - продължава линията, обусловена от нейното мото „Модата е посветена на секса”; Александър Маккуин и много други.