Маите - митология и религия

Маите

Маите - митология и религия



До испанското завоевание през 16 век, населението на територията на Централна Америка било хетерогенно както в етническо, така и в лингвистично отношение. Тази хетерогенност се наблюдава и в религиозно- митологичните представи на населението на Централна Америка. Но както и при повечето култури, митологията е онази матрица, раждаща архетипи, универсалии- общовалидни за всички народи по света.

В лоното на първобитно- синкретичния културен комплекс, човекът е претопен в общността. В психологически план неговите мисли, действия и чувства са функция на така нареченото колективно несъзнавано. Човекът и общността са онова, в което те вярват. Раждането, животът, смъртта са са дело на боговете. Техният живот изцяло се управлява от онова, в което те вярват.

 

През периода на късния палеолит в Централна Америка съществуват вече митове за възникването на огъня, за произхода на хората и животните ... 

При развитието на събирателските култури се появява мита за каймана- покровител на храната и водата, мита за добрите духове на растителността, за строежа на вселената. Появяват се основополагащите представи на всяка култура. В фазите на анимизма, фетишизма, първобитното съзнание одушевява , а впоследствие и персонифицира заобикалящия го свят

През 5 в.пр.н.е. – времето на култивацията и разпространението на царевицата като културно растение се появяват множество глинени статуетки и печати, изобразяващи т.нар.„ Богиня с плитките” – божество сливащо в себе си  ранните представи за растителните духове и животинския свят. „ Богинята с плитките” олицетворява едновременно небето и земята, живота и смъртта( някои от изображенията й имат по две глави); от нейните гърди струи „небесното мляко”- дъжда, ето защо тя спомага развитието както на животинския, така и на растителния свят. Тази богиня обикновено се изобразява като жена с подчертани полови белези, често с дете на ръце. Срещат се и зооморфни изображения на богинята във вид на патица- владетелка на водата или на жаба- владетелка на земята и др. 

Този най- древен образ в пантеона на народите от Централна Америка въплъщава представата за богинята майка. Този образ е основополагащ в митологията на всички народи, но е особено почитан и разпространен при земеделските народи, съсредоточени преди всичко южните райони на Земното кълбо.

В по-късните митологични системи това божество се разпада спрямо функциите си на ред богини, свързани с дъжда, луната, раждането, смъртта, царевицата, какаото и др. 

Към този най- ранен пантеон се отнася и едно мъжко божество, представяно в образа на стар брадат мъж, който се почита като стария, мъдър прадед. Неговата връзка с„Богинята с плитките” е неизяснена, но митологичната система, почитаща тези две божества едновременно е засвидетелствана на територията на цяла Мезоамерика.


През 15- 4 век пр.н.е. се появява цивилизацията на олмеките. Олмекската митология  е създадена на базата на предшестващата митологична система, но е в значителна степен променена. Олмеките полагат началото на изключително широко разпространения сред населението на Централна Америка, култ към ягуара. Всички основни божества от пантеона на олмеките имат ягуароподобен облик. 


„Богинята с плитките” запазва в митологията на олмеките предходните си функции. Един олмекски мит разказва, че тя се влюбила в бога повелител на зверовете и подземното царство, има облик на тапир или ягуар. От техния съюз се раждат двама братя- близнаци: полухора- полуягуари. Единият от тях въплъщава водното начало, другият олицетворява царевицата. 

Един от основните мотиви в митологията на олмеките е царевицата. В една голяма част, митовете от този период разказват за богове- благодетели и културни герои, които дават на хората- царевицата, тяхното основно средство за препитание. Значително развитие получава мотива за противоборството на старите богове с боговете на царевицата. 

През този период вече била установена връзката между митологията и календара- впоследствие получила необикновено широко разпространение в Централна Америка под формата на митологично- календарни символи. Така например имената на боговете по дните на тяхното раждане представляват циклите и ерите на развитие на Вселената. 

През класическия период от 1в.от н.е. до 9в.от н.е.развитието на митологията съвпаднало с появата на раннокласовото обществено устройство. Уточнява се статута на жреците като представители на боговете на земята. През този период  митологичните образи се насищат с есхатологична и календарна мистика. Възникват смесените, контаминирани образи на богове- например: птица- ягуар- змия: олицетворение на бога на утринната звезда Венера.

Появяват се специални божества на смъртта, което свидетелства за развитието на представите за задгробния живот. 


В началото на н.е. на територията на Мезоамерика проникват от север племената науа. 

В техния първоначален пантеон голямо значение имали ловните божества, тясно свързани с култа към небесните светила. Според науа вселената се състояла от 13 небеса и 9 подземни свята: 1- небе на луната, 2-на звездите, 3- слънцето, 4- планетата венера, 5- кометите, 6- черното или зеленото (нощното)небе, 7-дълбокото или дневното небе, 8- небе на бурите, 9- бялото небе, 10-жълтото небе, 11- червеното небе, 12 и 13 – Омейокан, обиталище на божествения хермафродит Ометеотл. 


Според митовете Ометеотл имал четирима сина- те създали огъня, слънцето, мъжа и жената, дните, месеците и годината, света на мъртвите, небесата, водата и т.н. Но след като направили това, четиримата не могли да определят кой да управлява творението им. Започнало противоборство между тях, в което един от четиримата взимал надмощие за определено време и се отъждествява със Слънцето. В края на всеки  период по заповед на боговете вселената била унищожавана чрез земетресение, потоп, пожар и т.н. и идва времето на следващото слънце.


През 7 век в Мезоамерика се появяват толтеките. Съгласно „История на мексиканците по техните рисунки” (истор. Хроника от 16 век на испански език от неизвестен автор) върховният бог на толтеките: Тонакатекутли  и неговата жена Тонакасиуатл създали 4-ма сина: червеният Тескатлипоку, черният Тескатлипоку , Кетцалкоатъл и Уицилопотли- те се асоциират с 4 те посоки на света. Кетцалкоатъл и Тескатлипока създали земята, след това огъня и половината слънце, мъжа и жената. После създали дните и ги разделили по месеци. А когато видели, че половината слънце е недостатъчно за да осветява земята Тескатлипока сам станал слънцето.


Пантеонът от класическия период на маите е изключително богат и сложен. Първоначално боговете от маянския пантеон- били местни божества, които с обединението на различните племена се обединили в една генеалогична система. Той също така обединява в себе си и предходните митологични системи. 

Пантеонът се дели на групи богове: на плодородието и водата, на лова, на огъня, на звездите и планетите, на смъртта, на войната и т.н. 

Съгласно митовете на маите, както и при науа вселената се състои от 13 небеса и 9 подземни свята. 


С особена важност се ползвали групата божества Ошлахун- Ти- Ку , повелители на небесата. Тези божества са покровителствали на 13 дневната седмица и враждуват с друга група богове покровители на подземния свят: Болон-Тику.

В центъра на света според маите стои световното дърво, пронизващо всички 13  небесни слоя, а по неговите ъгли са набелязани цветово обособените  посоки на света: изток-червен, север- бял, запад- черен, юг- жълт. С четирите посоки на света се асоциират чаки(богове на дъжда), павахтуни(богове на вятъра), бакаби(поддържащи небето). Те били разположени по световното дърво, били различни по цвят и съответствали на една или друга посока на света. Червеният чак, павахтун, бакаб съответстват на изтока, белите...на севера...и т.н. Една цветна троица образувала 1 година. 


Важно значение за маите имал младият бог на царевицата, който бил изобразяван със специфична украса на главата, напомняща кочани на царевица. Богът на царевицата през класическият и посткласическият период на маите се нарича: Вашал- Йол Кавил и символизира както живота и плодородието, така и смъртта и възкръсването.

Сред небесните божества главен бил Ицамна. Първоначално, през доолмекския период този бог се представя в вид на кайман- спътник или хипостаза на „Богинята с плитките”. През Олмекския период Ицамна става едно от главните божества. Иконографията му варира: небесен дракон(влечуго-птица-ягуар)или в антропоморфен образ най- често: старец с беззъба уста и набръчкано лице. 


Бог Ицамна се почита като творец на света, основател на жречеството , създател на писмеността. 

Голяма роля в маянския пантеон играел богът на огъня, с облик на старец – с нос изобразен във вид на стилизиран знак на огъня. През класическия период се появяват и антропоморфни негови изображения. 

Много характерна била иконографията на Бога- носач: с черно лице и тяло,  голям нос, на гръб носещ различни стоки. 

От многото жени- богини главна роля имала „червената богиня” изобразявана с лапи на хищен звяр и змийска глава. 


Трябва да се спомене също така и богинята на луната, покровителка на тъкачеството , медицинските знания, и раждането – Иш- Чел. 

Някои богове имат облик на животни или птици. С особена сложност се отличавал богът- ягуар, тясно свързан с олмекските традиции. Той имал отношение към лова, подземния свят, смъртта, войнските култове. Черният и червеният ягуар били свързани с боговете на дъжда и посоките на света. В класическия период ягуарът бил родов бог на няколко династии, управляващи градовете държави по това време. 

Един от сложните митологични образи в пантеона на маите е Кукулкан. При късните маи Кукулкан както и Кетцалкоатл се почитат като бог на вятъра, планетата Венера...

В края на класическия период на маите при народите от централна америка бил създаден митологичен комплекс основан на представите за необходимостта от регулярно поддържане на живота на боговете чрез човешка кръв. Особено голямо значение се предавало на хранещият се бог- слънце – от неговото нахранване чрез човешки жертвоприношения зависел пътя  му по небето. 


За Пантеона на горните маи- киче, какчикели, кекчи- разполагаме с 2 писменни източника: епосът на киче „Попол Ву” и съчиненията на Б. Де Лас Касас. Според единия вариант на мита за създаването на света участват няколко съпружески двойки богове: „създателката” и „творецът”,  „великата майка” и „великият прадед” , „могъщата завоевателка” и „змията, покрита с зелени пера”. Според другият вариант на мита творци на света били богинята Тепев и боговете Кукумац и Хуракан. Те създали земята, горите, растенията, животните; опитали се да направят и човека от глина, но той не можел да се движи и те го унищожили. Тогава те създали човека от дърво, но той се оказал непочтителен и своенравен. Боговете предизвикали потоп и повечето дървени хора били погубени, тези които оцелели се превърнали в маймуни. Така боговете направили човека от царевица, но той се оказал прекалено проницателен и умен, а това не се понравило на боговете. Затова бог Хуракан навеял в очите им мъгла и света станал тайнствен и непонятен за тях. Голяма част от митовете на киче разказват за произхода на божествените близнаци Хунахпу и Шбаланк и тяхната борба с 12те богове- повелители на подземния свят Шибалба, главните от които били: Хун-каме и Вукуб-каме.



Маите са цивилизация с изключително сложна култура. Религията и митологията на маите са отразени във всяка сфера на техния културен живот. В маянското изкуство естетическите качества са в хомогенно единство с религиозно- митологичната семантика на артефактите. Митологията е ключа към разбирането не само на изкуството на маите, но и на тяхната култура в контекста на цивилизационния ход и паралелното развитие на културите.












БИБЛИОГРАФИЯ: