Творчеството на Андо Хирошиге и влиянието му върху европейското изкуство от края на XIX век

Андо Хирошиге

Андо Хирошиге е роден в град  Едо през 1797 година. Той е водещ представител японската графика, в частност на стила укийо-е. Творбите на Хирошиге представляват цветни ксилографии, разработващи характерните за стила укийо-е, лирични пейзажи. 

През 1811 година Хирошиге става ученик на един от най- известните представители на японската гравюра върху дърво - Утагава Тоехиро. Ранните му творби представят изображения на войни, актьори, красиви жени. Художникът изучава и стила "Нанга", който се основава върху китайската пейзажна живопис на династиите Мин и Цин. Също така в ранния период от своето творчество, той овладява и живописния стил "Сидзие".  


През 1812 година Хирошиге е награден с удостоверение за независим художник на укийо-е от школа Утагава и професионалното име Хирошиге Утагава. След като получава диплома, Хирошиге продължава да работи за своя учител Утагава Тоехиро чак до неговата смърт.

След 1820 година той отправя своите творчески интереси към пейзажа. Работи особено интензивно в жанра „цветя и птици”. 


 В творчеството на Хирошиге могат да се отделят две основни теми, които биха могли да бъдат проследени в цялото му творчество – пътят към Токайдо и родният му град Едо. В своите произведения художникът представя по един неповторим начин пейзажи от тези места.

 Утагава Хирошиге умира през 1858 година от холера. 


Пейзажите на Хирошиге заедно с произведенията на Кацушика Хокусай превръщат гравюрите укийо-е във водещ вид изкуство през първата половина на 19 век в Япония. Творчеството на Хирошиге рядко излиза извън рамките на класическия стил укийо-е , но изразителността и майсторството на неговите произведения го прославят както в родната му Япония, така и по целия свят. 


За предаване на пространството Хирошиге използва принципите на линейната перспектива. Често изображенията в предния план на картината са силно детайлизирани, докато тези на заден план са меко, обобщено третирани. Графичният език на Хирошиге е едновременно динамичен и лиричен. Композицията, линията, цвета и ритъмът – всички тези елементи представляват един хармоничен конгломерат в творбите на японския график.  Знанието и владеенето на различни техники предполага майсторство както от страна на печатаря, така и на майстора- гравьор с помощта, на когото се извършват графичните процеси. Цветната графика не е индивидуално изкуство от европоцентрична гледна точка. Японската графика е дело на поне четирима души: на издателя, който поръчва графиката, на художника, на майстора – гравьор и на печатаря.  Японската цветна гравюра изисква особени технически методи, които принципно се отличават от европейските техники. В първия етап от развитието на японската цветна графика, гравюрите се отпечатват с помощта на дървени плаки и то само с черен печат. По-късно, гравюрите започват да се оцветяват на ръка, отначало с цинобър, а по-късно и с други цветове. 


Японската гравюра придобива особена популярност в Европа през втората половина на 19 век. През 1873 във Виена и през 1878 година в Париж са организирани изложби на произведения на японски художници. След парижката изложба интересът към японското изкуство в Европа нараства неимоверно, а колекционирането на японски гравюри се превръща в мода.

Големите магазини отварят щандове с японски стоки, жените започват да носят  ветрила, обличат  кимона,  започват да украсяват домовете си с рисувани японски паравани.


Японското изкуство се ползва с огромна популярност и в европейският артистичен свят по онова време. Композиционните и колоритни прийоми, характерни за творбите на Хирошиге оказват огромно влияние върху художници като Дега, Ван Гог, Джеймс Тисо и други. Най- характерният прийом възприет от японската гравюра и в частност от серията „Сто знаменити вида Едо” на Хирошиге, се състои срязването при  кадрирането на предметите и фигурите на преден план. Тази композиционна особеност  придава една особена фрагментарност на картината и постига усещане за непосредственост в улавянето на мига. Този прийом става особено предпочитан от френските художници и най-вече от Едгар Дега.  


Винсент Ван  Гог копира множество произведения на Хирошиге, изучавайки композиционните прийоми и структурата на японската гравюра. Изкуството да се копират гравюри върху дърво се нарича „джапонезе”.  Във всички свои опити да копира японското изкуство, версиите на Ван Гог остават доста далеч от оригиналите. Той така и не успява да постигне равномерното полагане на цвета, характерно за творбите на Хирошиге. В пастьозната употреба на цвета, той остава верен на себе си.

Въпреки това в неговите творби се забелязва влияние от страна на японската цветна гравюра. В произведенията на Ван Гог могат да бъдат открити някои от характерните черти на японската графика като висок хоризонт, ясно деление на картината на два плана, фрагментарност, непосредственост в кадрирането на изобразените обекти....

В писмо до своя брат Тео, Ван Гог споделя:

Завиждам на японските художници за невероятната яснота, така характерна за техните творби. Никога не те отегчават и никога нямаш усещането , че са работили прибързано. Просто е като дишането, рисуват една фигура с няколко щрихи, с такава неизменна лекота , че създават усещане за нещо елементарно почти  колкото закопчаването на жилетка.” 

 Андо Хирошиге                                                    Винсент Ван Гог

Андо ХирошигеВинсент ван Гог

Японското изкуство, в частност японската графика и творчеството на Андо Хирошиге, оказват изключително силно влияние върху европейското изкуство от втората половина на 19 век. Експресията на извитата, но ясна и отчетлива линия, свежестта на чистите локални тонове, непосредствено кадрираните композиции, улавящи мига – всички тези характерни черти на японската цветна графика стоят в основата на модерното европейско изкуство, обърнало поглед именно в този исторически момент към Изтока.

Свежестта на японското изкуство влива живителни сили на изсушеното от академични предписания западноевропейско изкуство. 


Андо ХирошигеВинсент ван Гог

Андо Хирошиге                                      Винсент Ван Гог

Андо ХирошигеВинсент Ван Гог

Андо Хирошиге                                            Винсент Ван Гог

Андо ХирошигеВинсент ван Гог

Андо Хирошиге                                       Винсент Ван Гог

Андо ХирошигеВинсент Ван Гог

Андо Хирошиге                                                Винсент Ван Гог



БИБЛИОГРАФИЯ:

1.Виоле, Р. Въведение в японското изкуство, С. 1990.

2. Валтер , Инго. Ван Гог, taschen , 2001.

3.internet- ресурс